20/08/2026
18 август се отбеляза годишнината от рождението на Кинка Панайотова – историк, изследовател и музейна специалистка, посветила значителна част от живота си на проучването и съхраняването на историята на Велико Търново и региона.
Тя е родена на 18 август 1940 г. във Велико Търново. Детството ѝ преминава в старата част на града – в квартал „Асенов“, в къщата точно срещу Владишки мост, сред старинни църкви, къщи и места, носещи паметта на вековния Търновград. Кинка завършва Старопрестолната гимназия по икономика, тъй като баща й е сред известните търговци в града. Но историческата среда сред която е израснала, оставя трайна следа в нея и по-късно определя професионалния ѝ интерес към историята на родния град.
През 1965 г. завършва история с втора специалност философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1983 г. защитава докторска дисертация.
Научната ѝ работа е насочена преди всичко към историята на Велико Търново и региона – социалната и стопанската структура на населението, търговията, кооперативното движение, обществените организации, развитието на селищата и живота на търновци през XIX и XX век.
Сред значимите ѝ изследвания са тези за социалната и стопанската история на Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, за търновските фамилии и обществени организации, както и „История на читалище „Надежда 1869“ – Велико Търново“, написана в съавторство с Невяна Бъчварова.
Един особено любопитен епизод от изследователската ѝ работа е свързан със собствената ѝ къща на ул. „Патриарх Евтимий“ №1 във Велико Търново. Върху старата дървена врата са запазени множество надписи, отбелязващи важни събития от миналото на града – сред тях и разрушителното земетресение от 1913 г. Панайотова проучва тези надписи като своеобразна „хроника върху дърво“ – малък, но ценен свидетел на отминалото време.
Тя оставя след себе си богато научно наследство – книги, студии и статии, които и днес са ценен източник за изследователите на историята на Велико Търново.
Част от събраните от нея материали и предмети са дарени на Регионалния исторически музей – Велико Търново, с което нейното лично отношение към историческата памет се превръща и в принос към съхраняването на културното наследство на града.
Търновград е длъжник на Кинка. Едва ли всички знаят, че за първи път през 80-те години на миналия век, когато се възроди Самоводската чаршия, тя предложи там да се възстанови Лазаруването. И вложи много труд и усилия за това. Може би малцина знаят, че 22 март отново зае своето достойно място в празничния календар на града ни благодарение инициативността на Кинка Панайотова.
18 август е деня на нейното рождение, и нека си спомняме за Кинка Панайотова като за човек, който не просто изучаваше историята на Велико Търново, а умееше да открива миналото там, където другите виждат просто стара къща, врата или пожълтял документ.
Защото градът живее истински, когато има кой да помни неговата история.