Драгоил е село в Западна България. Намира се в Община Драгоман, Софийска област. То отстои на 50 км северозападно от столицата София, на 6 км същата посока от град Драгоман и на 12 км югоизточно от ГКПП Калотина (границата с Република Сърбия). В близост до селото преминава международен път Е-80 и жп-линията, свързващи Западна Европа и Близкия изток. Драгоил е заобиколено от следните села: Ново бърдо (от северозапад), Летница (от изток), Чорул (от юг) и Владиславци (от югозапад).
Село Драгоил принадлежи на историко-географската област Бурел. Разположено е в планински район, сред най-южните възвишения на Западна Стара планина, на 710 м надм. вис. Селото е от пръснатия тип селища - състои се от пет махали (Крива бара, Гердина, Додан, Златкова и Долна махала), отстоящи на известно разстояние една от друга. Те са пръснати в горния край на широка долина, между хълмовете Голишавица (от север) и Лагатерица (от юг). Други по-лични височини в околността на Драгоил са: Видим (най-високият връх-968) Мърка, Зуботин дел, Голем камък и Остра чука. В горната си част възвишенията са голи, а склоновете им са покрити с широколистни и иглолистни гори, като последните са изкуствено засадени. Особено красива е широколистната смесена гора в Манастирски дол (по северния усоен склон на Видим), която е съставена предимно от вековни дървета (клен, бук, габер и липа).
Източно и северно от селското землище, което се простира на площ от 13,484 км², тече река Ежовица (ляв приток на река Нишава). Районът на селото е богат на извори. Всяка махала има поне по един естествен водоизточник, около който преди много години е възникнала.Климатът е умерен континентален, отличаващ се с горещи лета и много студени зими (в Драгоманската котловина се измерват едни от най-ниските температури в България).
Съобразно местните природни условия, от незапомнени времена поминъкът на населението е бил свързан със скотовъдство (овцевъдство, говедовъдство) и слабо земеделие (зърнопроизводство и овощарство), задоволяващо основно личните нужди на домакинствата.
Населението на Драгоил към 2015 г. наброява около 30 души (с постоянен и настоящ адрес). Селото оживява през топлите месеци, когато в родовите къщи и няколко вили пребивават изселили се из градовете драгоилци (или техни наследници) и някои пришълци, избрали за почивка този чуден, но и див край.
За името на селото:
Наименованието на селото - „Драгоил“ е образувано от личното име Драго и наставката „ил“, по модела на Борил, Момчил, Стоил и др. Вероятно то произлиза от името на местен феодален собственик или заселник. Не се изключват и други тълкования, но тъй като не се останали писмени източници, които да дадат пояснения около възникването на селото и неговото име, то те остават на заден план, в сферата на хипотетичното.
Климатът е умерен континентален, отличаващ се с горещи лета и много студени зими (в Драгоманската котловина се измерват едни от най-ниските температури в България).
Съобразно местните природни условия, от незапомнени времена поминъкът на населението е бил свързан със скотовъдство (овцевъдство, говедовъдство) и слабо земеделие (зърнопроизводство и овощарство), задоволяващо основно личните нужди на домакинствата.
Населението на Драгоил към 2015 г. наброява около 30 души (с постоянен и настоящ адрес). Селото оживява през топлите месеци, когато в родовите къщи и няколко вили пребивават изселили се из градовете драгоилци (или техни наследници) и някои пришълци, избрали за почивка този чуден, но и див край.
За името на селото:
Наименованието на селото - „Драгоил“ е образувано от личното име Драго и наставката „ил“, по модела на Борил, Момчил, Стоил и др. Вероятно то произлиза от името на местен феодален собственик или заселник. Не се изключват и други тълкования, но тъй като не се останали писмени източници, които да дадат пояснения около възникването на селото и неговото име, то те остават на заден план, в сферата на хипотетичното.
Климатът е умерен континентален, отличаващ се с горещи лета и много студени зими (в Драгоманската котловина се измерват едни от най-ниските температури в България).
Съобразно местните природни условия, от незапомнени времена поминъкът на населението е бил свързан със скотовъдство (овцевъдство, говедовъдство) и слабо земеделие (зърнопроизводство и овощарство), задоволяващо основно личните нужди на домакинствата.
Населението на Драгоил към 2015 г. наброява около 30 души (с постоянен и настоящ адрес). Селото оживява през топлите месеци, когато в родовите къщи и няколко вили пребивават изселили се из градовете драгоилци (или техни наследници) и някои пришълци, избрали за почивка този чуден, но и див край.
За името на селото:
Наименованието на селото - „Драгоил“ е образувано от личното име Драго и наставката „ил“, по модела на Борил, Момчил, Стоил и др. Вероятно то произлиза от името на местен феодален собственик или заселник. Не се изключват и други тълкования, но тъй като не се останали писмени източници, които да дадат пояснения около възникването на селото и неговото име, то те остават на заден план, в сферата на хипотетичното.
История:Районът на село Драгоил е населяван от дълбока древност. Доказателство за това дават множество артефакти, разкрити в границите на селското землище. Най-стари са останките от тракийската култура. Вероятно от тракийско време е намиращата се западно от селото надгробна могила, наричана от местните „Дупна могила“, по изкопаната в нея дупка.Не малко са следите, останали от Римската и Византийската епоха. В античността, а и след това, през землището на село Драгоил минава главният римски път "Via militaris" (известен е още и като "Виа Диагоналис"), който прекосява диагонално Балканския полуостров, като минава през Белград, Ниш, София, Одрин и стига до Константинопол. В горната част на прохода на р. Ежовица, върху възвишение над днешната жп линия, се личат стари градежи, представляващи навярно останки от крепост (охранителен пост), която е била свързана с охраната на пътя. Покрай този път и поддържащите го пътни станции и охранителни пунктове възникват редица селища. Наличието на значителен брой антични архитектурни елементи (части от колони, капители, строителна керамика и др.), срещащи се в различни краища на селото, дават основание да се предположи, че и в драгоилско е имало римско селище, вероятно възникнало в близост до по-старо тракийско.Дали на мястото на днешното село или из неговата околност е съществувало средновековно селище: на този въпрос не може да се отговори с положителност, тъй като до нас не са достигнали писмени извори от предосманския период, не са и провеждани археологически разкопки. Но въпреки оскъдността на изворовия материал, някои данни подсказват за съществуването на по-ранно селище, предшественик на днешното. Като свидетелство за тукашен живот през средновековието може да се вземат предвид откъслечните сведения за древен манастир, днес известен като Драгоилски манастир "Св. Троица", върху чиито основи в ново време е изграден параклис. Друго потвърждение за старинният произход на Драгоил намираме в местната топонимия, в която присъстват имена на местности със старобългарска форма.За съществуването на селището през втория век на османското робство (XVI в.) разбираме от османски документ, който всъщност представлява първото писмено сведение за него. Селото е записано в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. под името Дирагуил, влизащо в казата Шекир кьой (Пирот). Прави впечатление, че за разлика от някои околни селища, Драгоил не се среща често в преведените османски документи от XV - XVII век. Този факт може да се изтълкува с възможността селото да е претърпяло разорение, при което съществуването му е прекъснато (или населението му е сведено до незначителен брой домакинства), а след дълго време отново да се е възродило. Поради тази причина днешното селище се причислява към многобройната група села от Бурелвъзникнали през периода XVIII - XIX в. Най-вероятно Драгоил се установява на днешното си място след създаването на турски чифлик, около който започва постепенно да се разраства. За подобен развой на тукашните исторически събития говорят и местните предания, според които на мястото на сегашното село и в околността му по-рано растели хубави гори, в които преди много години дошли от неизвестни места първите заселници. За времето на възникване на селото и за неговите основатели преданието мълчи. Първоначално селото заемало падината под махалите Гердина и Додан, която и сега носи името „Сред село“. Но когато селото нараснало и населението мусе увеличило, селяни започнали да се изместват из околността и образували днешните махали. Това разпръсване на селото става някъде около средата на XIX в.
След Кримската война (1853 – 1856 г.) в селото били настанени няколко семейства татари - бежанци от Русия. Те престояли около година и половина, държали се добре с местното население и не оставили такива лоши спомени, както по-късно надошлите черкези.Силно изразеният български характер на селото и отколешната верска - християнска принадлежност на местното население са засвидетелствани с множество християнски култови обекти. Драгоил се отличава с големия си брой оброци и оброчища - цели 17. Разположени са така, че описват кръг, закрилящ сакралното пространство на селото. Обикновено оброчните кръстове са поставени при вековно дърво, на възвишение, близо или върху руините на стара църковна постройка. Тези свети места се появяват с цел да се измоли помощ свише, да се поиска закрила при беда и т.нат. Дълбоко застъпен в Драгоил е семейно-фамилният принцип на обричане. Оброците се обслужват от отделни фамилии и са посветени на светеца покровител на фамилията, при което повечето се намират в частен имот. На оброчният кръст се гледа като неразделна част от землището, селото и семейството.
